„Страхът е най-страшния порок“
„Спектакълът е разтърсващ! Човек, разбира се, се пита дали става въпрос точно за Брехт, или за текст, който е писан в момента, пряко почерпен от онова, което други хора живеят някъде другаде. В това е силата на дистопията.
Много особен кинематографичен театър. Визуалното, което засилва всички тези усещания и крайната изостреност на разпада на някаква социална тъкан: връщането към първичното, шпионирането, измяната, поробващата власт, смачкването на човешката личност – като че ли сме в ковчега на историята…“